Дванадесет правила по дългия път към съборност А прекият- волеви живот по съвест и съборен интелект.

Хубаво е да се види този разговор. Не започва той с определението за съборност. Правилен е. И тогава ще проличи разликата. Защото съборност е волево подчинение на живота под диктата на съвестта. Когато живота е безконфликтен и волята на един допълва волята на другите и обратно. А в разговора съвест има споменато само веднъж, волята не се споменава. И възниква у тези двамата необходимост от договорни отношения, писаните закони и накрая наказание за неспазващите ги. По-скоро този разговор не е толкова за съборност, а за благонамерена корпоративност. Или за някакво благонамерено общежитие, според мен. Правилни са тези разговори, но са дългия път към съборност. Изконното хилядолетно въжделение на хората. Справедливо жизнеустройство. Богодържавие. Това е бъдещият живот на Земята в съборност. Общество, в което хората ще живеят в колективност, по съвест допълвайки се един друг. Управлението в света ще е от професионалисти, произлизащи от цялото това съборно общество. Никой не може да прави другия роб или господар, постигане на справедливо жизнеустройство равенство, което е още Богодържавие. Няма я тълпо-елитарната пирамида. Основата й от високо нравствени хора се е издигнала до върха и той се е "разтопил" в нея. Такова общество може да се постигне само в целият свят едновременно.